sunday morning call

06:06 неделя сутринта е. като казвам, че се превръщам в ню йоркчанка, го мисля наистина.

в този ред на мисли, чудя се какво ли би казала моята любима ню йоркчанка и relationship икона к.б. за построяването на джамия до кота нула. искрено се надявам да види в проекта победа на свободния американски дух над религиозния фанатизъм, както направих аз. жалко, че тя не пише за такива неща.

лошата новина: прагът ми на търпимост е паднал по-ниско, отколкото очаквах. ядосвам се на малките жестове на непознатите хора и много бързо решавам, че не искам да имам нещо общо с тях в следващите дни. ако продължи да прави глупости, изобщо. (което е лошо, имах специален план за него)

губя безценно време. не правя абсолюто нищо от това, което трябва. вместо това се разхождам. пия вино. пия бира. чета всички онлайн вестници, които ме интересуват. чета за преговорите между израел и палестина. ядосвам се. танцувам. спя до обяд, после ям и си лягам отново. и знаете ли какво?

адски много ми харесва. а, и освен това, за разлика от прекалено много други хора, съм си го заслужила. и не ми пука.
д.

knowing too much can get you hurt

не мога да го напиша във фейсбуук, защото ще започнат да питат
и не мога да го напиша в гмейл, защото е адски очевидно.

ще се ходи на концерти, явно, сега ми трябва един втори николай
в живота, за да достигна дъното. най-официално.
което е адски тъпо изказване, защото двамата нямат нищо общо.

аз съм някакъв остров и си намерих континент, на който ири
е успяла да въведе ред, слава богу.
и съм някаква ужасна, ужасна жена.

д.

my personal concrete jungle

'Versatile and unique, the SAMPAR woman loves her city and its
surroundings. From the windows and the bright lights lining the streets,
the parks full of trees, to the bustling café terraces; she loves it all.
Independent, she carries herself with elegance.'

well, my dear reader, the SAMPAR woman lives in Paris. At least
according to the origin of SAMPAR, which i hope could be found
at the local Douglas. If not, thanks god we can order it on the
internet and it is not as expensive as on the airport catalogues.
when put in these words, we can order our whole
life on the internet, which i am strongly against. whatever.

if i can quote the clothes whisperer, i have been slowly but
constantly becoming a new yorker: i live on caffee (well, i dont
smoke any more, so is this a point for me?), i hardly
sleep and i spend money on things i dont need but i like.
i am such a wonderful consumer. true story.

everything good. 3 papers still waiting for me.

bye bye
d.

home, sweet home

когато летях от прага за франкфурт и полетът ми имаше
закъснение, прекарах час в търсене на нов парфюм, за който
само аз ще си знам, че е нов (евентуално и мариела)
не си взех нищо, няма значение, само че това беше преди
седмица и половина когато още си мислех, че един парфюм
стига. само че не. затова с енис и стела започваме
да си търсим официално ново вкъщи, където да живеем заедно,
да пием червено вино вечер докато сме в добрите/лошите
неща, а в кухнята да мирише на подправки и сладкиши.
и да е топло.
и след всичко, което ни се случи и на трите през последните
няколко седмици, не мисля, че искаме чак толкова много,
мъдра вселено. извинявам се за цинизма, но всеки има право
на wish-list. моят започва с това.

д.

ich tanze gern alleine

и така, лятото свърши. изпуснах всичко от берлин,
което исках да видя. в бургас не успях да се
напия нито веднъж.

в петък се прибрах в 6 сутринта, което е събота,
защото пих, първо на mathildenhöhe с кристиан,
после в krone с моритц и акрам и някакъв руски
приятел на акрам, който имаше супер типично руско р.

после ествествено цялата ми събота отиде по дяволите.
както мъдро отбеляза кристиан, може би трябва да се
прибираме по-рано. примерно в 4. не вярвам, че е
възможно. и той не вярва.

сега следват няколко домашни/изпита и лондон-
глазгоу-дрезден-прага-барселона-брюксел-париж.
париж по идея на стела, да поясня.
ще ядем тайландско и ще си правим снимки на
площада на републиката.

може пък лятото да продължи до ноември.

victim of the times

прибрах се от българия и първото нещо, което си купих,
са кожени есенни обувки от зара, за които енис каза,
че са доста строги и изглеждат мъжки. и са достатъчно
стилни, за да ги нося с тесни джинси или тъмносиня
пола и да се чувствам все едно не съм там, където съм.

има нещо много успокояващо и строго в есента,
когато прибирам цветните летни дрехи. особено тази
есен, когато имам остра нужда от повече нови места,
хора, книги, цветове. чувството когато излизаш от
някакъв цикъл, който дори не те е направил щастлив.
всичките неща, които отлагах, защото нямах време
или които знаех, че няма да бъдат одобрени:
да си боядисам косата или този лак за нокти или
зелената рокля, която била твъде къса. "не живееш
в англия". точно така, защото в моята страна аз
съм свободна.

love replaces fear

бях на концерт на editors.

което сигурно е иронично, но да, вселената знае какво прави.
след две години тишина те ми върнаха музиката обратно.
татуирах ги на ай-пода.
татуирах ги и на други места и там ще си останат.

и следващият път, когато поредната голяма любов в живота ми
каже, че музиката ми е глупава, ще му покажа вратата директно.
защото music is my boyfriend, и няма да позволя на никой
да говори глупости за гаджето ми.

д.

give peace a chance

обявявам заглавието от горе за най-тъпото такова в 5-годишната история
на моя блог. причината обаче е тривиална. бях на MES, където нищо на света освен
нас нямаше значение, защото бяхме най-силните на деня. (а когато човек
е адски силен, му идват лоши идеи, но чувството е неописуемо.)

MES е абревиатура на Middle East Simulation. събитието само по себе си е
почти уникално, защото се организира за втори път. идеята е студенти,
които се интересуват от конфликта в Близкия изток да влязат в ролята на
дипломати от държави, чиято политика има влияние на случващото се на
два часа полет от Истанбул. имаше израелтяни, имаше палестинци,
имаше канадци, американци, представители на One voice movement
и достатъчно много европейски студенти. никой няма право да
представлява собствената си държава, причините са ясни.
едно момиче от Тел Авив и аз бяхме делегатите на Britain, Great Britain
и с канадците почти обявихме война на Иран.

после пихме до 4 сутринта и на последния ден всички ни боля глава.

друга основна цел е да се даде възможност за комуникация.
повечето израелтяни в групата ни никога не бяха виждали
палестинци на живо. едно момиче от West Bank се скара страхотно
с едно от Тел Авив, но те бяха изключения. не е нужно да стане така.

иначе резултатите бяха потресаващи. след два и половина дни преговори,
израел и палестина (последните представлявани от PLO)
подписаха резолюция за two states solution. това никога не си бе
случило наистина, поне не докато правителството на Натаняху
е на власт. и защото всички знаем защо и от кой беше убил
Ицхак Рабин.

след като се върнах от Израел миналата година вярвах повече
в съществуването на Дядо Коледа, отколкото на мир в
Близкия изток. но след тази симулация си мисля, че може би,
може би, сред следващото поколение на световни лидери ще
има повече хора като Зари от Израел, който е за
two states solution, подкрепя политиката на Обама относно
конфликта и иска да се занимава с политика. според проучване на
One voice movement 76% от анкетираните от двете страни
искат мир.

и в тяхна чест тъпото заглавие от днес.

with love

искам да се върна в италия със сестра ми и само и единствено с нея,
защото тя ще разбере.

искам да сме с кола, за да слушаме лятна музика. искам да е
много слънчево. ще караме по вътрешните пътища,
където стресът от магистралите го няма.
има само градини с поркотали и цветя, а от ляво е средиземно море.
безумно безкрайно синьо, а зад него е африка.
ще ходим по малките градове, където няма туристи и имитации
на статуи. където никой не говори друг език освен италиански.
улиците там са бели и кремави, цветовете на лятото.
ще мирише на лимони и сладкиши,
времето ще тече бавно, местата няма да имат значение,
защото ще сте там заради нас, а не заради тях.
към високото и после към ниското, планините потъват нагоре,
а следобед ще бягаме към морето.
ще носим със себе си книги, ще търсим малките кафета в
кварталните улички с хора, насядали по тротоарите.
когато е лято, в италия пространствата си разменят местата.
и няма да има никой друг освен нас двете.



оранжевата стая

this home is more than bricks and mortar.

има поне едно такова място; няколко пъти в годината, където
и ранното ставане и излежаването до 3 са еднакво хубави,
географията на това място се променя,
но стените се пропукват
и първо ще изчезне спалнята, защото само там не ме е
страх, после кухнята, там започват нещата,
и накрая хола. там можем да сме заедно с други хора.
всичко това става трудно, трудно се строи,
трудно се разбива, всичко има добри и лоши страни.

д.

this is how we operate

ich werde nie wieder für 80 menschen kochen.
nie. wieder. nie.

das wochenende an der uni verbringen hat aber auch
seine positiven seiten: du bist teil einer geschlossenen gesellschaft,
die ihre wochenende an der uni verbringt.
du bist nicht alleine.
keiner an der uni weckt dich um 4:30 morgens mit seinem
betrunkenen schreien auf.
keiner guckt dich mit mitleid, wenn du sagst, dass du
etwas für dein stidium schaffen musst. und, hauptsache,
du musst dich nicht so oft entschuldigen.
die menschen an der uni machen die uni tragbar.
die menschen an der uni machen manchmal auch dein
zu hause tragbar, weil du nicht alleine bist.

lg, des

nice family talks

me: Some studies have suggested that stress in pregnancy can cause anything from physical abnormalities to behavioural problems.
което обяснява що ти си тъпа, а аз съм грозна :D
Nelly: ахахаххахаххахаххахахаххах

страната на боя

от дневник:

"питай аз ще ти отговоря. Всъщносът хитлеристките гаулайтери не бяха избити, в Нюрнбергските процеси има общо 12 смъртни присъди, а "народният" (а всъщност антинароден и партиен) съд в България издаде 2740, като разбира се не се посвени да конфискува и цялото им имущество, за да го раздаде на заслужили другари! Помисли малко за мащабите - 80 милионна Германия, водила 6 годиншна война и организирала Холокоста, и 5 милионна България, чието "престъпление" се заключва в това, че полицията е гонила шумкарите и бандитите, които са тормозили мирното население. И не ми говори за партизаните като за някакви мъченици, защото на всеки нормален човек е ясно, че са сбирщина от съветски агенти и обикновени лумпени, чието геройство се изчерпва с няколко ограбени мандри.

Има многотомни издания, които разказват и за безбройните жертви на неграмотните червени изроди, избити или измъчвани с години по затвори и лагери даже и без червената пародия на правосъдие. Ама...

Прочитане на целия коментар
каквото не ти изнася предпочиташ да не четеш нали? Българският политически, военен, стопански и научен елит беше подложен на систематичен геноцид, като наказание за "престъплението" им, че са били способни и интелигентни патриоти. Защото много обичате да забравяте, как лишената ви и от капка здрав разум идеология обича да си сменя ориентацията през няколко години. И как през 40те и 50те бяхте интернационалисти, подарихте Македония на Тито, че даже насилвахте и хора в Благоевградско да се пишат "македонци". Защото трябваше да се унищожи "великобългарския шовинизъм", както казваше вашия алкохолизиран вожд Димитров (съветски гражданин), на чиято мумия после се кланяхте. А после през 80те станахе изведнъж патриоти и националисти и решихте да тормозите сънародниците ни с турски имена.

Така че за по-добрата част от човечеството не знам, но определено по-добрата част от българите беше избита, унизена и съсипана от шайка неграмотни садисти и безскрупулни опортюнисти, извадена от най-долните слоеве на обществото от чужда окупаторска армия."


нова генерация

3 и половина сезона на two and a half men и
8 рисунки по zeichnen, които трябва да бъдат завършени.

дано сериалите да ми стигнат. в по-лошия вариант
ще започна да гледам lost.

why did you change?*

в сряда съм в sprechstunde-то на един доцент, защото след седмица ще
държа реферат в семинара му. темата ми е das bild der stadt. трябва да избера
2 града, най-вероятно париж-берлин. или париж-прага. това е увод,
за да обясня защо в събота съм в библиотеката.
имам подобен увод и по темата "защо в неделя правя модел в уни",
който е доста сходен. страх ме е да не направя denkfehler:
модел или библ? или рефат и zeichnen? когато всичко трябва да бъде
направено максимално бързо!

допълних си to-do-liste-та с още една много важна точка:

ich werde nie wieder jemanden lassen, mich bestrafen, weil ich seine
blöde sprache nicht spreche. never ever.

ок, това беше.
liebe grüße,
d.

*listening to the smiths

gimme that wine

i need some nice wine and you, you need to be nicer. true story.

meine to-do-liste endet am 01. 10. meine schwester hat geburtstag am tag danach.
was dazwischen passieren wird, ist schon legendär und ich kann nicht schlafen.
deswegen hole ich dunkelblaue gardinen ab- damit mein gehirn eine entschuldigung
hat, mich nicht um 7:00 morgens aufzuwecken.
morgen: fotos von prometheus, zeichnen, fotos von paris und prag fürs stadtseminar
suchen, middle east simulation, attest, reviews von filmen schreiben, die reviews
ayse schicken.

don't forget to breath.
and thank you internet, for keeping me in touch with the ones i love.
while still talking about the middle east:
we con the world.
i need someone to help me understand the message. i don't think
i can do it on my own. (during my search on the internet for possible
reactions of the video, i came acrross to a guy from fox news.
i didn't like it and i also don't like republicans)

лека нощ
д.

първанов vs. дянков

че дянков не е съвсем в час, е известно. че президентът ни е такъв абсолютен тъпанар, сигурно също, но циркът, който спретна, както и безочливата му наглост, надминаха всички очаквания. нямам време да се занимавам повече с тях, но прочетох няколко доста добри анализа. заслужават си.

любослава русева
едвин сугарев
иван станков
иво инджев

поздрави
д.

Rauchverbot-Verbot

Днес, след като си начертах пейките, реших да погледна какво казват господата от Дневник за събитията от деня. Нещо, което по принцип правя през час, но днес бях на работа в библиотеката и се занимавах с Алберт Щпеер. И първото, на което попадам, е следната идиощина:

ГЕРБ предлагат по-либерален режим за пушачите в заведенията.

Аргументите са толкова потресаващи, че ако вече не живеех извън България, щях да се изнеса до началото на лятото, а именно:
"пълната забрана за пушене в заведенията, която трябваше да влезе в сила от 1 юни, ще затрудни както бизнеса, така и туризма, а най-вероятно и няма да се изпълнява. Тази забрана е още по-проблематична в условията на криза."

Мили подръжници на ГЕРБ, със следното изказване вашата партия ви съобщава най-официално, че в Република България държава всъщност няма. Ако имаше, щеше да има действащи механизми, които да задължават собствениците на заведения да спазват закона и да ги глобяват ако това не е случая. Федерална Република Германия например е приела глоба от 500 еу на цигара. Пуши се на определените за целта места и пушачите бяха най-доволни от всички. Както казва един от коментиращите под статията, "то да отпадне и правилника за движения по пътищата, щото и той не се спазва." Забрана за пушене на обществени места приеха даже в Турция, където пушенето на наргиле е национален спорт. Само че в България, с нашия толкова европейски манталитет, това явно е прекалено сложно. И какво общо има кризата със закона за пушене при условие, че една кутийка струва 4 лева?

Много кратко обобщено, ГЕРБ се оакаха отново. Само някой да не ми реве насреща, че и това предложение е толкова случайно за ГЕРБ колкото Румяна Желева. Това предложение показва най-истинското лице на ГЕРБ: абсолютно непрофесионално, тотално не-европейско и най-вероятно, корумпирано.

there is comfort in saying what we have heard before

(13 posts have been deleted. congrats.)

сега трябва да чертая, така че ще пиша по-късно.
обещавам.

д.
Powered by Blogger