Building the Gherkin

06:06 неделя сутринта е. като казвам, че се превръщам в ню йоркчанка, го мисля наистина.

в този ред на мисли, чудя се какво ли би казала моята любима ню йоркчанка и relationship икона к.б. за построяването на джамия до кота нула. искрено се надявам да види в проекта победа на свободния американски дух над религиозния фанатизъм, както направих аз. жалко, че тя не пише за такива неща.

лошата новина: прагът ми на търпимост е паднал по-ниско, отколкото очаквах. ядосвам се на малките жестове на непознатите хора и много бързо решавам, че не искам да имам нещо общо с тях в следващите дни. ако продължи да прави глупости, изобщо. (което е лошо, имах специален план за него)

губя безценно време. не правя абсолюто нищо от това, което трябва. вместо това се разхождам. пия вино. пия бира. чета всички онлайн вестници, които ме интересуват. чета за преговорите между израел и палестина. ядосвам се. танцувам. спя до обяд, после ям и си лягам отново. и знаете ли какво?

адски много ми харесва. а, и освен това, за разлика от прекалено много други хора, съм си го заслужила. и не ми пука.
д.