give peace a chance
обявявам заглавието от горе за най-тъпото такова в 5-годишната история
на моя блог. причината обаче е тривиална. бях на MES, където нищо на света освен
нас нямаше значение, защото бяхме най-силните на деня. (а когато човек
е адски силен, му идват лоши идеи, но чувството е неописуемо.)
MES е абревиатура на Middle East Simulation. събитието само по себе си е
почти уникално, защото се организира за втори път. идеята е студенти,
които се интересуват от конфликта в Близкия изток да влязат в ролята на
дипломати от държави, чиято политика има влияние на случващото се на
два часа полет от Истанбул. имаше израелтяни, имаше палестинци,
имаше канадци, американци, представители на One voice movement
и достатъчно много европейски студенти. никой няма право да
представлява собствената си държава, причините са ясни.
едно момиче от Тел Авив и аз бяхме делегатите на Britain, Great Britain
и с канадците почти обявихме война на Иран.
после пихме до 4 сутринта и на последния ден всички ни боля глава.
друга основна цел е да се даде възможност за комуникация.
повечето израелтяни в групата ни никога не бяха виждали
палестинци на живо. едно момиче от West Bank се скара страхотно
с едно от Тел Авив, но те бяха изключения. не е нужно да стане така.
иначе резултатите бяха потресаващи. след два и половина дни преговори,
израел и палестина (последните представлявани от PLO)
подписаха резолюция за two states solution. това никога не си бе
случило наистина, поне не докато правителството на Натаняху
е на власт. и защото всички знаем защо и от кой беше убил
Ицхак Рабин.
след като се върнах от Израел миналата година вярвах повече
в съществуването на Дядо Коледа, отколкото на мир в
Близкия изток. но след тази симулация си мисля, че може би,
може би, сред следващото поколение на световни лидери ще
има повече хора като Зари от Израел, който е за
two states solution, подкрепя политиката на Обама относно
конфликта и иска да се занимава с политика. според проучване на
One voice movement 76% от анкетираните от двете страни
искат мир.
и в тяхна чест тъпото заглавие от днес.
на моя блог. причината обаче е тривиална. бях на MES, където нищо на света освен
нас нямаше значение, защото бяхме най-силните на деня. (а когато човек
е адски силен, му идват лоши идеи, но чувството е неописуемо.)
MES е абревиатура на Middle East Simulation. събитието само по себе си е
почти уникално, защото се организира за втори път. идеята е студенти,
които се интересуват от конфликта в Близкия изток да влязат в ролята на
дипломати от държави, чиято политика има влияние на случващото се на
два часа полет от Истанбул. имаше израелтяни, имаше палестинци,
имаше канадци, американци, представители на One voice movement
и достатъчно много европейски студенти. никой няма право да
представлява собствената си държава, причините са ясни.
едно момиче от Тел Авив и аз бяхме делегатите на Britain, Great Britain
и с канадците почти обявихме война на Иран.
после пихме до 4 сутринта и на последния ден всички ни боля глава.
друга основна цел е да се даде възможност за комуникация.
повечето израелтяни в групата ни никога не бяха виждали
палестинци на живо. едно момиче от West Bank се скара страхотно
с едно от Тел Авив, но те бяха изключения. не е нужно да стане така.
иначе резултатите бяха потресаващи. след два и половина дни преговори,
израел и палестина (последните представлявани от PLO)
подписаха резолюция за two states solution. това никога не си бе
случило наистина, поне не докато правителството на Натаняху
е на власт. и защото всички знаем защо и от кой беше убил
Ицхак Рабин.
след като се върнах от Израел миналата година вярвах повече
в съществуването на Дядо Коледа, отколкото на мир в
Близкия изток. но след тази симулация си мисля, че може би,
може би, сред следващото поколение на световни лидери ще
има повече хора като Зари от Израел, който е за
two states solution, подкрепя политиката на Обама относно
конфликта и иска да се занимава с политика. според проучване на
One voice movement 76% от анкетираните от двете страни
искат мир.
и в тяхна чест тъпото заглавие от днес.