Building the Gherkin

06:06 неделя сутринта е. като казвам, че се превръщам в ню йоркчанка, го мисля наистина.

в този ред на мисли, чудя се какво ли би казала моята любима ню йоркчанка и relationship икона к.б. за построяването на джамия до кота нула. искрено се надявам да види в проекта победа на свободния американски дух над религиозния фанатизъм, както направих аз. жалко, че тя не пише за такива неща.

лошата новина: прагът ми на търпимост е паднал по-ниско, отколкото очаквах. ядосвам се на малките жестове на непознатите хора и много бързо решавам, че не искам да имам нещо общо с тях в следващите дни. ако продължи да прави глупости, изобщо. (което е лошо, имах специален план за него)

губя безценно време. не правя абсолюто нищо от това, което трябва. вместо това се разхождам. пия вино. пия бира. чета всички онлайн вестници, които ме интересуват. чета за преговорите между израел и палестина. ядосвам се. танцувам. спя до обяд, после ям и си лягам отново. и знаете ли какво?

адски много ми харесва. а, и освен това, за разлика от прекалено много други хора, съм си го заслужила. и не ми пука.
д.

не мога да го напиша във фейсбуук, защото ще започнат да питат
и не мога да го напиша в гмейл, защото е адски очевидно.

ще се ходи на концерти, явно, сега ми трябва един втори николай
в живота, за да достигна дъното. най-официално.
което е адски тъпо изказване, защото двамата нямат нищо общо.

аз съм някакъв остров и си намерих континент, на който ири
е успяла да въведе ред, слава богу.
и съм някаква ужасна, ужасна жена.

д.

'Versatile and unique, the SAMPAR woman loves her city and its
surroundings. From the windows and the bright lights lining the streets,
the parks full of trees, to the bustling café terraces; she loves it all.
Independent, she carries herself with elegance.'

well, my dear reader, the SAMPAR woman lives in Paris. At least
according to the origin of SAMPAR, which i hope could be found
at the local Douglas. If not, thanks god we can order it on the
internet and it is not as expensive as on the airport catalogues.
when put in these words, we can order our whole
life on the internet, which i am strongly against. whatever.

if i can quote the clothes whisperer, i have been slowly but
constantly becoming a new yorker: i live on caffee (well, i dont
smoke any more, so is this a point for me?), i hardly
sleep and i spend money on things i dont need but i like.
i am such a wonderful consumer. true story.

everything good. 3 papers still waiting for me.

bye bye
d.