love replaces fear

бях на концерт на editors.

което сигурно е иронично, но да, вселената знае какво прави.
след две години тишина те ми върнаха музиката обратно.
татуирах ги на ай-пода.
татуирах ги и на други места и там ще си останат.

и следващият път, когато поредната голяма любов в живота ми
каже, че музиката ми е глупава, ще му покажа вратата директно.
защото music is my boyfriend, и няма да позволя на никой
да говори глупости за гаджето ми.

д.

give peace a chance

обявявам заглавието от горе за най-тъпото такова в 5-годишната история
на моя блог. причината обаче е тривиална. бях на MES, където нищо на света освен
нас нямаше значение, защото бяхме най-силните на деня. (а когато човек
е адски силен, му идват лоши идеи, но чувството е неописуемо.)

MES е абревиатура на Middle East Simulation. събитието само по себе си е
почти уникално, защото се организира за втори път. идеята е студенти,
които се интересуват от конфликта в Близкия изток да влязат в ролята на
дипломати от държави, чиято политика има влияние на случващото се на
два часа полет от Истанбул. имаше израелтяни, имаше палестинци,
имаше канадци, американци, представители на One voice movement
и достатъчно много европейски студенти. никой няма право да
представлява собствената си държава, причините са ясни.
едно момиче от Тел Авив и аз бяхме делегатите на Britain, Great Britain
и с канадците почти обявихме война на Иран.

после пихме до 4 сутринта и на последния ден всички ни боля глава.

друга основна цел е да се даде възможност за комуникация.
повечето израелтяни в групата ни никога не бяха виждали
палестинци на живо. едно момиче от West Bank се скара страхотно
с едно от Тел Авив, но те бяха изключения. не е нужно да стане така.

иначе резултатите бяха потресаващи. след два и половина дни преговори,
израел и палестина (последните представлявани от PLO)
подписаха резолюция за two states solution. това никога не си бе
случило наистина, поне не докато правителството на Натаняху
е на власт. и защото всички знаем защо и от кой беше убил
Ицхак Рабин.

след като се върнах от Израел миналата година вярвах повече
в съществуването на Дядо Коледа, отколкото на мир в
Близкия изток. но след тази симулация си мисля, че може би,
може би, сред следващото поколение на световни лидери ще
има повече хора като Зари от Израел, който е за
two states solution, подкрепя политиката на Обама относно
конфликта и иска да се занимава с политика. според проучване на
One voice movement 76% от анкетираните от двете страни
искат мир.

и в тяхна чест тъпото заглавие от днес.

with love

искам да се върна в италия със сестра ми и само и единствено с нея,
защото тя ще разбере.

искам да сме с кола, за да слушаме лятна музика. искам да е
много слънчево. ще караме по вътрешните пътища,
където стресът от магистралите го няма.
има само градини с поркотали и цветя, а от ляво е средиземно море.
безумно безкрайно синьо, а зад него е африка.
ще ходим по малките градове, където няма туристи и имитации
на статуи. където никой не говори друг език освен италиански.
улиците там са бели и кремави, цветовете на лятото.
ще мирише на лимони и сладкиши,
времето ще тече бавно, местата няма да имат значение,
защото ще сте там заради нас, а не заради тях.
към високото и после към ниското, планините потъват нагоре,
а следобед ще бягаме към морето.
ще носим със себе си книги, ще търсим малките кафета в
кварталните улички с хора, насядали по тротоарите.
когато е лято, в италия пространствата си разменят местата.
и няма да има никой друг освен нас двете.



Powered by Blogger