Building the Gherkin

ooop, ooop, deutsche bahn.

сега съм хиляда процента сигурна, че утре няма да се случи нищо,
само за да се блъскам по глупавата глава защо не се върнах на светофара
днес. иначе този влак го вземах всеки понеделник в продължение на
цял семестър. може пък да пътува към дармщат само в четв?

станах в 7 сутринта, за да пека курабии, защото това е което
правя когато съм тъжна и когато знам, че не мога да плача повече.
а после бях толкова добра. бях толкова добра, че си мислех, ето
тези неща, които ти ги правиш сега, аз не ги бих правила, защото
не е правилно. добри и лоши места, добри и лоши неща,
преди всичко да отиде окончателно по дяволите.

песента, която ме натъжава е песента, която.

http://www.youtube.com/watch?v=ztzfr1PjFCY

честно, не знам защо не пиша.
стават революции, земетрения и други природни катастрофи,
след една седмица в хесен има избори за кмет,
догодина в сащ за президент, все големи неща.
сега бих искала да знам дали ще ходим на б&с и дали
ще ходим на southside. и е важно, искам и една парола от една
библиотика, обаче явно няма да е това уни и тази библ и това е
адски добра причина за and suddenly the mouth goes fuck you.

та исках да кажа, че не знам защо не пиша,
защото някакви неща се случват ол дъ тайм.

с любов и кофти интернет днес,
д.